Индекс
Така...и аз реших да пускам свои неща тук. Бъдете критични, за да знам къде да поработя повече.
Ето нещо от тази сутрин.
„Спокойно...просто се успокой! Всичко...НИЩО няма да бъде наред...”
Тес вдигна зачервените си очи и огледа огромното множество от хора пред себе си, които не спираха да дюдюкат и викат неща, които момичето сега не можеше да разбере. Тълпата бе толкова озверяла и подивяла, че приличаше на сбирщина диви зверове. Най-смелите и съответно най-жестоки бяха сред първите в тази сган. Студените им погледи пронизваха момичето, опитвайки се не толкова да разнищят душата и съзнанието й, колкото бяха просто начин да я наранят, за пореден път да й докажат колко е слаба и незначителна. Те просто разкъсваха без думи малкото същество, а остатаците от тяхното пиршество бяха за „хиените”, макар повече да им подхождаше определението овце, защото никоя от тези низки душици не знаеше защо е тук. Бяха видели, че всички се събират тук...бяха разбрали, че ще има забавление и щом не се забавляваха с тях, значи всичко беше наред.
Момичето залитна под тежестта на целия този присмех, злобни погледи и сочения с пръст. Една крачка назад и гърбът й намери упората на една стена...студена бяла стена, напоена с кръвта на мнозина...Тес сведе поглед към мократа трева, в която потъваха краката й, за да види...нищото. Сълзи замагляваха очите й и една след друга падаха по страните й... „ Нищо...нищо няма да бъде наред! Сам...страх ме е, Сам! Нищо...”
- Готова ли си? – едни глас бе успял да се извие над общото мучене и със своята сила й каза само тези три думи „ готова ли си?”. Не беше готова естествено. Как можеше да бъде? – Готова ли си?
- Сам. – едва пророни момичето и се задави от собствените си сълзи, без да има сили или възможност да продължи.
- Смърт!
- Смърт!
- Смърт!
Едно момче с бледа кожа, черна коса и сиви очи излезе от тълпата. В едната си ръка държеше някакъв лист, който започна да чете след като се спря.
- „ Заради опит за отвличане и убийство на Сам Смит аз съдя Лейс осъждам Тес Уорнър на смърт чрез разстрелване. Нека присъдата бъде изпълнена на 28 октомври 2008 в десет часа. Подпис съдя Лейс.” – момчето хвърли един последен поглед на листта, след това се обърна и тръгна отново към тълпата.
Тес, все още облегната на стената, клатеше енергично глава. Искаше да каже, че всичко това не е вярно, че е измислица, но думите просто не излизаха. Стояха там, вътре в нея, и сякаш нарчоно пазеха истината в тайна... „ По-добре ли е така? Но не съм виновна, не съм! Страх ме е!”
Пред талпата застанаха десетина мъже всеки с пушка насочена срещу момичето. И изведнъж цялото множество от зверове млъкна, нито звук, нищо...
- Огън!!!
Куршумите един по едни намириха целта и яростно пронизваха плътта й, прониквайки все по-долбоко и по-долъбоко, отнемайки всяка капка живот. Отнемайки всичко...
„ Нищо не е...”
Ето нещо от тази сутрин.
„Спокойно...просто се успокой! Всичко...НИЩО няма да бъде наред...”
Тес вдигна зачервените си очи и огледа огромното множество от хора пред себе си, които не спираха да дюдюкат и викат неща, които момичето сега не можеше да разбере. Тълпата бе толкова озверяла и подивяла, че приличаше на сбирщина диви зверове. Най-смелите и съответно най-жестоки бяха сред първите в тази сган. Студените им погледи пронизваха момичето, опитвайки се не толкова да разнищят душата и съзнанието й, колкото бяха просто начин да я наранят, за пореден път да й докажат колко е слаба и незначителна. Те просто разкъсваха без думи малкото същество, а остатаците от тяхното пиршество бяха за „хиените”, макар повече да им подхождаше определението овце, защото никоя от тези низки душици не знаеше защо е тук. Бяха видели, че всички се събират тук...бяха разбрали, че ще има забавление и щом не се забавляваха с тях, значи всичко беше наред.
Момичето залитна под тежестта на целия този присмех, злобни погледи и сочения с пръст. Една крачка назад и гърбът й намери упората на една стена...студена бяла стена, напоена с кръвта на мнозина...Тес сведе поглед към мократа трева, в която потъваха краката й, за да види...нищото. Сълзи замагляваха очите й и една след друга падаха по страните й... „ Нищо...нищо няма да бъде наред! Сам...страх ме е, Сам! Нищо...”
- Готова ли си? – едни глас бе успял да се извие над общото мучене и със своята сила й каза само тези три думи „ готова ли си?”. Не беше готова естествено. Как можеше да бъде? – Готова ли си?
- Сам. – едва пророни момичето и се задави от собствените си сълзи, без да има сили или възможност да продължи.
- Смърт!
- Смърт!
- Смърт!
Едно момче с бледа кожа, черна коса и сиви очи излезе от тълпата. В едната си ръка държеше някакъв лист, който започна да чете след като се спря.
- „ Заради опит за отвличане и убийство на Сам Смит аз съдя Лейс осъждам Тес Уорнър на смърт чрез разстрелване. Нека присъдата бъде изпълнена на 28 октомври 2008 в десет часа. Подпис съдя Лейс.” – момчето хвърли един последен поглед на листта, след това се обърна и тръгна отново към тълпата.
Тес, все още облегната на стената, клатеше енергично глава. Искаше да каже, че всичко това не е вярно, че е измислица, но думите просто не излизаха. Стояха там, вътре в нея, и сякаш нарчоно пазеха истината в тайна... „ По-добре ли е така? Но не съм виновна, не съм! Страх ме е!”
Пред талпата застанаха десетина мъже всеки с пушка насочена срещу момичето. И изведнъж цялото множество от зверове млъкна, нито звук, нищо...
- Огън!!!
Куршумите един по едни намириха целта и яростно пронизваха плътта й, прониквайки все по-долбоко и по-долъбоко, отнемайки всяка капка живот. Отнемайки всичко...
„ Нищо не е...”
Например какво точно е станало и как се е стигнало до това 
