Индекс
Старото ми, довършено наскоро разказче 
Да знам другото не е завършено, но това е просто няма да пусна наведнъж всички глави ^^. Те са 3 де 
Ето я и 1-вата глава. Дано да ви хареса (някои са го и чели вече ^^)
„Хей Хана... Помниш ли как се запознахме?”
-------------------------------------------------------------------------
--Ой теме! Няма да се измъкнеш?! – викаше гневен униформен мъж на мотор, които гонеше младо момче със сини очи и черна коса на иглички, която изглеждаше доста разрошено. Младежа също караше мотор, но доста по умело от възрастния мъж. Той се шмугваше без проблем измежду всяка кола докато най-накрая не се измъкна.
--Трябва някъде да се скрия. – измърмори момчето и погледа му се насочи към стара църква. – О там ще е идеално онзи идиот няма да се сети къде съм. – по лицето му вече се виждаше и самодоволната му усмивка. Чернокосия влезе вътре заедно с мотора си, реши че така е най-добре. Като се заоглежда мястото беше доста привлекателно. Стара сграда, потрошена, но въпреки всички по странен начин очарователна. Младежа седна на мотора и подпря главата си с ръце, като тях постави на кормилото, после се загледа в един от прозорците пред него. Беше голям, кръгъл и в най-различни цветове, които осветяваха всичко наоколо. Цветята, които падаха под светлината на прозореца, бяха най-очарователни... Цветя?!
--Какво правят те тук? Насред църква? – момчето слезе от мотора си и се запъти към тях, но изведнъж всичко стана черно и той се строполи на земята. Последното нещо което видя бяха чифт черни ботуши вървящи към него.
Хана се беше усамотила на най-любимото си място в този така голям и шумен град. Момичето обичаше да гледа жълтите цветя обагрени в други цветове по вина на един от прозорците в църквата. Тука винаги беше спокойно и тя можеше да помисли или просто да остане сама. В момента трябваше да помисли. Баща ѝ ѝ беше намерил работа при The Soldiers. Този човек воабще не мислеше. Вярно, че Хана имаше уменията за работата, но тя воабще не приляга на едно момиче. Понякога мислеше, че баща ѝ я има повече за момче отколкото за момиче. Толкова ли му беше трудно да разбере, че там ще е обградена от шепа идиоти, които от прекалено много дългове и останали без свободно време за свалки само ще я гонят и канят на срещи. Момичето беше ходило там един път с баща си и долната паплач не спираше да я оглежда и да ѝ подсвирква, когато е сама. Нормално беше ако баща ѝ е на около да не правят нищо, все пак беше майор, но да я вземе там като знае какви са поданиците му – това просто я вбесяваше. Вярно, всички войници бяха професионалисти, но извън служебно време характера им беше ужасен. Хана протегна пръст към едно цветенце и леко го побутна.
-- Какво да правя? – изведнъж тя чу шум отвънка и реши, че най-добре е да се скрие. Когато натрапника влезе вътре влачейки мотора си Хана на момента установи, че този индивид е от Soldiers. Какво ли търсеше този тука? Да не би баща ѝ да го беше пратил? Тя реши, че е най-добре да го нокаутира, а после да говори с него. Беше и почти сигурна, че е някой самодоволен кретен. Тя се придвижи бавно и тихо покрай стената, а този дори не я забеляза. Наистина ли беше от Soldiers? Който и да e той беше нарушил спокойствието ѝ и си заслужаваше нокаутирането. Само след секунда чернокосия младеж беше повален на земята, а дългокосото момиче вървеше към него за да го завърже. Докато го вързваше за каменната подпора Хана се загледа в заспалия поглед на момчето, лицето ѝ леко поруменя, а и имаше защо - чернокосият младеж беше доста привлекателен и млад. Младото момиче все повече и повече се съмняваше в това че застаналия пред нея е Soldier.
Когато младежа започна да отваря очите си всичко му беше в мъгла. Нормално беше да направи опит да се изправи, но за нещастие беше завързан.
--Мамка му! – изсъска той и продължи да се опитва да се отскубне от прегръдката на въжето.
--Няма смисъл... Soldier – чу се момичешки глас и чернокоското се обърна. Пред него стоеше момиче със черни високи ботуши, черни къси панталонки и блуза тип полу-поло, но без ръкави. На младежа му заприлича на по-секси женска униформа на Soldier. Това което се открояваше от дрехите на момичето бяха дългите ѝ тъмно-сини коси стигащи до кръста и пурпурно-червените ѝ очи.
--Ооо.. в рая ли попаднах? – попита момчето, а момичето пред него само завъртя очи и измърмори нещо. Следващата ѝ реакция беше да забие юмрук на беззащитното момче.
--За момиче удряш силно tenshi-san.
--Не съм tenshi малоумнико. Явно всички Soldiers са кръгли идиоти! – изсъска тя пред изумения поглед на момчето. Ама това момиче имаше страшен характер!
--Е добре как се казваш тогава? – попита той като се мъчеше да не я ядосва много и да я разсее докато се измъкне. Все пак това му беше най-силната страна – да се измъква от най-заплетените ситуации, а тази беше като детска игра.
--Хана... ти?
--Зак. Много ми е приятно да се запознаем Хана-чан ^^
--Запази си любезностите измет такава.
--Ой, ой момичетата не трябва да използват такъв език, не им приляга. – в този момент когато Хана погледна Зак единственото нещо, което ѝ мина през акъла е че този е идиот... поредния урод от The Soldiers.
Зак стоя така без да каже и дума около половин час, беше се загледал в момичето пред него. Ах... Имаше толкова сладка усмивка като погледнеше цветята, а се държеше толкова студено с него. По лицето му се беше изписала отчайваща физиономия. Не му ли стигаше Кадзу дето го гонеше – е човека има право, Зак избяга от задължението да изчисти цялата база, която да отбележа беше под формата на изоставена барака с 10 легла, ама кой ли би искал да я чисти? Важното беше, че в момента имаше 2 проблема – мадамата, която явно го нокаутира лесно и Кадзу, който пък го диреше под дърво и камък, оставаше му да се измъкне от прегръдката с въжето, понеже вече му писваше, и да намери къде да се скрие до утре сутринта. След още малко усилие Зак най-накрая успя да развърже въжето,а после с бърза крачка се затича към момичето. От The Soldiers беше научил поне едно – бързина, е и умението да се бие ама то на страна за сега. Зак застана зад момичето и прокара ръката си през кръста ѝ като с другата хвана ръцете ѝ зад гърба.
--Ojou-san компанията ти ми е много приятна, но нямам време да се заигравам. Надявам се ако се видим пак някой ден да не се държиш толкова брутално, наистина не приляга на красиво момиче като теб. А и не съм някой сваляч като останалите колеги ^^ . Довиждане красавице. – после Зак направи няколко скока назаде, качи се на мотора си и изчезна от изумения поглед на момичето. Хана стоя така няколко секунди, а после се усмихна и каза:
--Е май има и интересни хора в The Soldiers... може и да приема, татко... – след това тя пак се обърна към цветята и остана загледана в тях.
Зак стигна до една пещера, не далече от града, той свали очилата си, с които по принцип караше, и слезе от мотора. Одеялото и това подобие на възглавница, което беше оставил тук все още си стояха там.
--Е май и днес ще спя тука... Мамка му не ми се чисти бараката. – промърмори Зак и седна на земята облягайки се на каменната стена и се усмихна. – Поне залеза е красив... Дали ще те видя отново... ojou-san...
-------------------------------------------------------------------------
„Помниш ли, Хана? Не беше най-доброто запознанство, но ми влезе в главата и остана там... Ти си остана такава точно както в онзи ден. Така и не се промени...”
Да знам другото не е завършено, но това е просто няма да пусна наведнъж всички глави ^^. Те са 3 де Ето я и 1-вата глава. Дано да ви хареса (някои са го и чели вече ^^)Случайно запознанство
„Хей Хана... Помниш ли как се запознахме?”
-------------------------------------------------------------------------
--Ой теме! Няма да се измъкнеш?! – викаше гневен униформен мъж на мотор, които гонеше младо момче със сини очи и черна коса на иглички, която изглеждаше доста разрошено. Младежа също караше мотор, но доста по умело от възрастния мъж. Той се шмугваше без проблем измежду всяка кола докато най-накрая не се измъкна.
--Трябва някъде да се скрия. – измърмори момчето и погледа му се насочи към стара църква. – О там ще е идеално онзи идиот няма да се сети къде съм. – по лицето му вече се виждаше и самодоволната му усмивка. Чернокосия влезе вътре заедно с мотора си, реши че така е най-добре. Като се заоглежда мястото беше доста привлекателно. Стара сграда, потрошена, но въпреки всички по странен начин очарователна. Младежа седна на мотора и подпря главата си с ръце, като тях постави на кормилото, после се загледа в един от прозорците пред него. Беше голям, кръгъл и в най-различни цветове, които осветяваха всичко наоколо. Цветята, които падаха под светлината на прозореца, бяха най-очарователни... Цветя?!
--Какво правят те тук? Насред църква? – момчето слезе от мотора си и се запъти към тях, но изведнъж всичко стана черно и той се строполи на земята. Последното нещо което видя бяха чифт черни ботуши вървящи към него.
Хана се беше усамотила на най-любимото си място в този така голям и шумен град. Момичето обичаше да гледа жълтите цветя обагрени в други цветове по вина на един от прозорците в църквата. Тука винаги беше спокойно и тя можеше да помисли или просто да остане сама. В момента трябваше да помисли. Баща ѝ ѝ беше намерил работа при The Soldiers. Този човек воабще не мислеше. Вярно, че Хана имаше уменията за работата, но тя воабще не приляга на едно момиче. Понякога мислеше, че баща ѝ я има повече за момче отколкото за момиче. Толкова ли му беше трудно да разбере, че там ще е обградена от шепа идиоти, които от прекалено много дългове и останали без свободно време за свалки само ще я гонят и канят на срещи. Момичето беше ходило там един път с баща си и долната паплач не спираше да я оглежда и да ѝ подсвирква, когато е сама. Нормално беше ако баща ѝ е на около да не правят нищо, все пак беше майор, но да я вземе там като знае какви са поданиците му – това просто я вбесяваше. Вярно, всички войници бяха професионалисти, но извън служебно време характера им беше ужасен. Хана протегна пръст към едно цветенце и леко го побутна.
-- Какво да правя? – изведнъж тя чу шум отвънка и реши, че най-добре е да се скрие. Когато натрапника влезе вътре влачейки мотора си Хана на момента установи, че този индивид е от Soldiers. Какво ли търсеше този тука? Да не би баща ѝ да го беше пратил? Тя реши, че е най-добре да го нокаутира, а после да говори с него. Беше и почти сигурна, че е някой самодоволен кретен. Тя се придвижи бавно и тихо покрай стената, а този дори не я забеляза. Наистина ли беше от Soldiers? Който и да e той беше нарушил спокойствието ѝ и си заслужаваше нокаутирането. Само след секунда чернокосия младеж беше повален на земята, а дългокосото момиче вървеше към него за да го завърже. Докато го вързваше за каменната подпора Хана се загледа в заспалия поглед на момчето, лицето ѝ леко поруменя, а и имаше защо - чернокосият младеж беше доста привлекателен и млад. Младото момиче все повече и повече се съмняваше в това че застаналия пред нея е Soldier.
Когато младежа започна да отваря очите си всичко му беше в мъгла. Нормално беше да направи опит да се изправи, но за нещастие беше завързан.
--Мамка му! – изсъска той и продължи да се опитва да се отскубне от прегръдката на въжето.
--Няма смисъл... Soldier – чу се момичешки глас и чернокоското се обърна. Пред него стоеше момиче със черни високи ботуши, черни къси панталонки и блуза тип полу-поло, но без ръкави. На младежа му заприлича на по-секси женска униформа на Soldier. Това което се открояваше от дрехите на момичето бяха дългите ѝ тъмно-сини коси стигащи до кръста и пурпурно-червените ѝ очи.
--Ооо.. в рая ли попаднах? – попита момчето, а момичето пред него само завъртя очи и измърмори нещо. Следващата ѝ реакция беше да забие юмрук на беззащитното момче.
--За момиче удряш силно tenshi-san.
--Не съм tenshi малоумнико. Явно всички Soldiers са кръгли идиоти! – изсъска тя пред изумения поглед на момчето. Ама това момиче имаше страшен характер!
--Е добре как се казваш тогава? – попита той като се мъчеше да не я ядосва много и да я разсее докато се измъкне. Все пак това му беше най-силната страна – да се измъква от най-заплетените ситуации, а тази беше като детска игра.
--Хана... ти?
--Зак. Много ми е приятно да се запознаем Хана-чан ^^
--Запази си любезностите измет такава.
--Ой, ой момичетата не трябва да използват такъв език, не им приляга. – в този момент когато Хана погледна Зак единственото нещо, което ѝ мина през акъла е че този е идиот... поредния урод от The Soldiers.
Зак стоя така без да каже и дума около половин час, беше се загледал в момичето пред него. Ах... Имаше толкова сладка усмивка като погледнеше цветята, а се държеше толкова студено с него. По лицето му се беше изписала отчайваща физиономия. Не му ли стигаше Кадзу дето го гонеше – е човека има право, Зак избяга от задължението да изчисти цялата база, която да отбележа беше под формата на изоставена барака с 10 легла, ама кой ли би искал да я чисти? Важното беше, че в момента имаше 2 проблема – мадамата, която явно го нокаутира лесно и Кадзу, който пък го диреше под дърво и камък, оставаше му да се измъкне от прегръдката с въжето, понеже вече му писваше, и да намери къде да се скрие до утре сутринта. След още малко усилие Зак най-накрая успя да развърже въжето,а после с бърза крачка се затича към момичето. От The Soldiers беше научил поне едно – бързина, е и умението да се бие ама то на страна за сега. Зак застана зад момичето и прокара ръката си през кръста ѝ като с другата хвана ръцете ѝ зад гърба.
--Ojou-san компанията ти ми е много приятна, но нямам време да се заигравам. Надявам се ако се видим пак някой ден да не се държиш толкова брутално, наистина не приляга на красиво момиче като теб. А и не съм някой сваляч като останалите колеги ^^ . Довиждане красавице. – после Зак направи няколко скока назаде, качи се на мотора си и изчезна от изумения поглед на момичето. Хана стоя така няколко секунди, а после се усмихна и каза:
--Е май има и интересни хора в The Soldiers... може и да приема, татко... – след това тя пак се обърна към цветята и остана загледана в тях.
Зак стигна до една пещера, не далече от града, той свали очилата си, с които по принцип караше, и слезе от мотора. Одеялото и това подобие на възглавница, което беше оставил тук все още си стояха там.
--Е май и днес ще спя тука... Мамка му не ми се чисти бараката. – промърмори Зак и седна на земята облягайки се на каменната стена и се усмихна. – Поне залеза е красив... Дали ще те видя отново... ojou-san...
-------------------------------------------------------------------------
„Помниш ли, Хана? Не беше най-доброто запознанство, но ми влезе в главата и остана там... Ти си остана такава точно както в онзи ден. Така и не се промени...”
С най-добри пожелания: старото ти приятелче - Рен”
кратко но добро ^^